Да намериш щастие у дома

от Рени Ууд

 

Аз бях майка на “пълен работен ден” в продължение на три месеца и четири дни, преди да си призная открито своето нещастие.Една вечер след като сложих двете ни дъщери да спят, отидох при мъжа ми и през сълзи му признах: ” Съжалявам, Джими. Не знам какво ми е. Зная, че имам толкова много неща, за които трябва да съм благодарна! Има толкова жени, които биха дали всичко за да могат да останат с децата си у дома...- но аз просто не съм щастлива.”

Чаках да ме прегърне и утеши. Може би дори ще ме съжали. Но той не направи нищо такова. Вместо това, с укор в гласа ми отговори: “ Рени, не знам какво да ти кажа. Знаеш, че не искаше да работиш на пълен работен ден, след като се родиха децата. Не беше щастлива, когато работеше на половин работен ден, а сега не си щастлива у дома.”

Настана тишина в стаята. Почувствах се едновременно засрамена и унижена от неговия отговор. Макар да бях се обърнала към него за кураж, вместо това той ми предложи “ сверяване на часовника с реалността”, за да ми припомни, че бях изразходвала всичките си възможности. В действителност, нямах вече почти никакви алтернативи. Бих могла да се върна на работа или да се опитам да се помиря с ролята си на целодневна майка.

 

Решението да оставя работата ми на половин ден в социалната сфера в името на това да стана родител на пълен работен ден беше трудно. Прекарах месеци в пресмятане на за и против кариерата срещу майчинството. Не виждах майчинството си  като удобно извинение да напусна работа. Общуването с моите клиенти, служебните срещи и обяди бяха неща, които ме зареждаха с очакване. Дори ми харесваше да се приготвям рано сутринта, съвършена със своя грим и фризирана коса. Социалната работа за мен беше стимулираща и много благодатна.

Нещата обаче започнаха да се променят скоро след появата на най-голямата ни дъщеря, Макензи. Станах разсеяна на работа. Бях раздвоена между желанието да продължа да работя и копнежа ми да бъда само майка. Кърменето беше неудобно и скоро го изоставих.

 

 

“ Ключът към свободата и щастието

беше в самата мен, стига да можех

да се помиря с избора, който бях направила.”

 

Грижата за децата беше едно постоянно главоболие. Имаше случаи, когато заради моето удобство и необходимост избирах по-лесни решения. В дните, когато работех,често се случваше да седя на паркинга на детските ясли и да си мисля: “Какво правя? Как мога да поверявам детето си на някой непознат да се грижи за нея? Защо въобще трябваше да я създаваме в такъв случай?”

 

Семейните ми ценности бяха подложени на  постоянното напрежение, което изпитвах. През първите две години на живота й се борех с идеята да изоставя работата. Но все още част от мен се боеше да се раздели с нещо, което ми принадлежеше- единственото място, където моято работа имаше дълготрайна стойност, а моите усилия ми носеха признание и благодарност, които изглежда ми липсваха у дома. Страхувах се да не загубя контактите и уменията, които бях придобила през годините, и егоистично исках да запазя своята конкурентност спрямо колегите.

 

Когато забременях с втората ни дъщеря, Делани, идеята да се посветя изцяло на майчинските си инстинкти доби нова сила.  Макар да харесвах да съм социален работник и да бъда майка, аз не бях еднакво добра в двете. Също както стесняването на канала прави реката по-мощна, аз чувствах, че ако огранича ролите си, може би ще стана по-добра в едната от тях. Както си стоях бременна на кръстопътя,  настана отново време да избирам между кариерата и майчинството. Този път избрах майчинството.

 

 

 Истината за целодневното майчинство

 

Докато се възстановявах от нелекото раждане и регулирах кърменето, аз бях благодарна, че този път бях освободена от стреса на необходимостта да се връщам на работа, която ме тровеше след раждането на Бакензи. Този път отпуската ми по майчинство беше за неопределено време. Но дните станаха седмици, седмиците се превърнаха в безкрайна мъгла, и благодарността ми взе да намалява. Чувствах се като фойерверк, който е изстрелян с огромен взрив, но вместо да експлодирам във великолепни цветове, аз зациклих в пространството, въртейки се безсмислено, преди да започна спускането си към земята. Този безполезен фойерверк гаснеше бързо.

Целодневното майчинство не беше онова, което си бях представяла. Бях неподготвена за новите емоции, които изпитвах. Чувството ми за себестойност бързо потъна. Научих много скоро, че живеем в общество, където ценността на хората се измерва със заплатите им, а не с усилията им. Макар да работех денонощно, моите часове не бяха заплатени. Сгромолясах се до дъното на икономическата стълба, оставяйки правото ми на уважение някъде на върха.

Обгърна ме мракът на отчаянието. Имах чувството, че светлините на моя живот са угаснали и бях оставена в мрака да търся слепешката някаква свещ. Бяха ме предупреждавали за следродилна депресия, но никой не беше споменал за "след-кариерна" депресия. Тъй като бях убедена, че съм направила по-незначителния избор, беше невъзможно да постигна какъвто и да е прогрес. Очите ми си оставаха втренчени в пътя, който бях оставила зад себе си.

Време за размишление

Докато другите майки изглеждаха, сякаш са прегърнали майчинството като призвание, аз просто го понасях.Месеци наред бях затворена между стените на нещастието, без да осъзнавам, че ключът към свободата и щастието беше в мен самата, стига само да можех да се помиря с избора, който бях направила.

Започнах да размишлявам върху причините, поради които избрах майчинството. Много от тях бяха очевидни: Джими и аз бяхме на едно мнение, че е необходимо момичетата да бъдат възпитани в нашата ценностна система и да следват нашите семейни правила- не тези на някоя институция или на чужд човек. Разполагах с пълна гъвкавост на разписанието си, бях освободена от необходимостта да търся подходяща бавачка, докато съм на работа; бавачка, която да ги гледа, когато са болни и бавачка, която да ги гледа вечер. В сърцето си чувствах, че да съм у дома беше правилното решение. Нима аз не бях благодарна на моята майка, че беше избрала дома? Не пазех ли скъпи спомени от детството ми, когато бяхме заедно?

Определено имаше и ползи от целодневното майчинство, които не бях взела под внимание в началото. Наличието на човек у дома помагаше домакинството ни да върви по-гладко. И докато някои се бореха срещу традиционното разпределение на работата, аз намерих убежище в това. Моята роля на майка и съпруга ми стана позната и удобна- като стара възглавница. Нямаше вече защо да бягам от изискванията на семейството ми или да отговарям на техните потребности за моето внимание с виковете:

" Съжалявам, имах много труден ден в офиса!"

Също така имах възможност да контактувам с хората повече на лично, отколкото на професионално ниво. Да съм у дома ми позволяваше да бъда не само по-добър родител, но и по-добра съпруга, съседка и приятелка. Сега имах време да се посветя на други занимания, като да правя картофено пюре, да побъбря малко със съседката на кафе и да изпращам ръчно надписани поздравления за рождените дни на приятели. Тези малки удоволствия бяха немислими за работещата майка. А точно те привлякоха вниманието ми, създавайки необходимата спойка, която често свързва семейството ни и засилва общността ни.

Да намериш равновесие и удовлетворение

Като погледна назад, ми се струва, че причината, поради която първоначално претърпях провал в майчинството е, че не поемах инициативата да запълня празнините, появили се в живота ми след като оставих кариерата си. Тъй като майчинството в основата си е неегоистична задача, много майки никога не отдават предимство на собствените си нужди. Като намирах пролуки във времето, за да се занимавам със своите интереси, качеството на живота ми- и моето удовлетворение- се подобриха значително.

Сега във вторник и четвъртък сутрин момичетата посещават програма "свободен ден на мама". Използвам това време за мои задачи, почистване на къщата, определяне на срещи. Това ни помага да прекарваме по-добре времето си заедно, защото съм свободна от постоянното вътрешно притеснение за несвършената къщна работа.

Записах се на фитнес към една детска ясла. Възможността да тренирам ме накара да се чувствам по-добре, помогна да намаля нивото на стреса и ми даде повод да се измъквам от къщи три пъти в седмицата. Цената на членството ми е по-малко от $20.00 на месец- доста изгодно за терапията, която получавам от упражненията.

Постепенно се ангажирам все повече в моята църква и религиозна общност. Преподавам в неделно училище веднъж в месеца, а всяка втора седмица посещавам сбирка на театрална група.

Понеже майчинството изглежда като едни безкраен цикъл от пране, чинии и чистене, за мен е жизнено важно да търся и осъществявам дейности, които да ми носят чувство на удовлетворение. Наскоро си поставих за цел да участвам в надбягване на 5 км. Почувствах прилив на сили от това, че съм решила да опитам нещо, което не бях правила преди. Когато големият ден настъпи, целунах семейството си на довиждане и се отправих към старта. Докато тичах, видях себе си по начин, по който сигурно и другите ме виждаха в момента: не като съпруга на Джими или майка на Макензи, а като състезател. Когато приключих, се чувствах силна и доволна. Съпругът ми ме изненада с появата си на финалната линия с двете момичета и за един миг аз бях звездата на шоуто!

Удовлетворението ми расте

Като си поставям цели и търся да запълня празнините в моя живот, удовлетворението ми от майчинството расте. Просто казано, създаването на живот и занимания извън дома изисква известно време и усилие. Като се уча да запълвам "пролуките", пътят, който съм избрала, става по-лек.

Научих се също да приемам решението си да остана у дома не като свята жертва, а като достойно за уважение. Ние избрахме да се откажем от по-голяма къща, нова кола, спестявания, ваканции и много други неща, които втората заплата у дома би осигурила.

Може би най-голямото откритие, което зарежда с гориво двигателя на майчинството ми е, че винаги мога да се върна на работа, но никога не мога да се върна към магическото време на детството на децата си. Това е нещо, което става веднъж. И се случва сега, в момента.

Отне ми цяла година да се науча да казвам "Аз съм майка у дома" без вина и без извинение. Когато ме питаха дали работя, отговарях вече уверено"не" без никакво уговорки за кариерата, която някога харесвах , или поста, който някога заемах. Моите очаквания от живота не са се понижили, а просто са се променили в съотвествие с момента. И в редките случаи, когато изпитвам чувство на провал заради това, че не можах да се справя и с двете неща, си напомням за реалността- че именно аз избрах да не ги правя и двете. Има голяма разлика.

За мен да бъда майка у дома не беше еднократно решение, а ежедневен избор. Аз приемам и разбирам, че наред с наградите на майчинството ще има жертви и при цялата полза, и загуби.

Вървейки по пътеката на майчинството, аз непрекъснато подсилвам ползите от стоенето у дома, като се обграждам с позитивни причини и мисли за ползата да не съм на работа. В сърцето си вярвам, че за децата ще е по-добре, че съм останала с тях през ранните им години. Не по-добре отколкото на децата, чиито майки не престават да работят, но по-добре, отколкото ако аз бях продължила да работя.

 

 

 

 

Рени Ууд има магистърска степен в социалната сфера и е работила пет години като социален медицински служител преди да напусне работа, за да се отдаде на майчинството. Тя живее в Норф Литъл Рок, Арканзас, със съпруга си Джими и двете им дъщери- Макензи и Делани. Те очакват третото си бебе през септември.

Статията е от електронното списание " At home Mother" ,volume 1 , number 2