Франсоаз Долто е сред най-изтъкнатите психоаналитици на ХХ-ти век. Ученичка и последователка на Лакан, тя постепенно развива самостоятелен научен поглед и започва да работи отделно от него.В практиката си тя се занимава с проблемите на децата и семейството. Същевременно,наред със специализираната психологическа помощ, тя сътрудничи на "Радио Франс"в прочутите си предавания,където отговаря на родителски писма. Тя успява да даде отговор на конкретния,индивидуален проблем, и заедно с това да обобщи основните принципи при грижата и възпитанието на децата. Ревностна защитничка на правата на децата, тя посвещава целия си живот на каузата им като пълноценни човешки същесгва,които трябва да имат място в живота,мислите и общуването на възрастния. Тя винаги призовава родителите да говорят още от първите дни на своите бебета, да общуват с тях, да им дават разяснения по всички исконни житейски въпроси още през първите години, и да не подценяват техния усет, интелигентност и чувствителност.
Книги на Франсоаз Долто:
"Когато се появи детето","Каузата на децата","Каузата на юношите", "Несъзнаваният образ на тялото","Щастливата самота","Когато родителите се разделят","Как да въпитаме едно щастливо дете","Женската сексуалност".
"Как да им се каже защо се умира? Ами умираме,защото живеем и всичко,което живее,умира.Всъщност нямаме друг начин да дефинираме смъртта,освен чрез живота и живота -чрез смъртта.Т.е.,животът,както и смъртта,е неразделна част от живото същество.Смърт-тя е част от съдбата на живото същество.И децата го знаят много добре".
"Водили са при мен на консултация деца,които от даден момент са започнали да изостават в училище...Мъчехме се да открием какво се е случило.Е,беше започнало от смъртта на бабата или дядото,за която не бяха им казали. Когато детето иска да я види:"Ами,откараха в болница,тя е много болна." И толкоз.Избягват въпроса,сменят темата.А просто е трябвало да се обясни на детето,че баба му е умряла и да се заведе на гробищата,за да види къде отиват телата на умрелите хора. Да му се поговори за сърцето,което обича и че то не умира,докато хората си спомнят за този,когото са обичали.Това е едниственият начин да се отговори на детето."
"Трябва да се знае,че детето,което реагира неочаквано,винаги има причина. Говори се за капризите на детето-капризите се вкореняват,защото ги наричаме капризи. Всъщност,когато детето изведнъж реагира неочаквано,по начин,който смущава околните,трябва да разберем какво става. На улицата детето не иска да върви- може би не иска тези обувки,или не му харесва да ходи по този тротоар,може би вървим твърде бързо или е трябвало да вземем количката,а сме решили,че вече е достатъчно голямо,за да мине без нея:"Изкара добре лятото,вече стъпва здраво на крачетата си..." Съвсем не! Когато след лятото се озовава на старото място,то си иска количката,иска всичко да бъде както преди. Това няма да продължи дълго. Според мен капризите идват от неразбирането на детето- то престава да разбира себе си,защото възрастният не го разбира.<....>
Трябва да се опитаме да го разберем,да си кажем:"Има някаква причина. Не я виждам,но нека да помисля!".И преди всичко да не драматизираме веднага нещата."
Често по-големият казва за бебето,което ще се роди:"Защо?Аз не го искам.""Но това бебе не е за тебе".Обаче в много семейства родителите обявяват:"Братче или сестриче за тебе".И детето разбира се очаква веднага да си има приятел на своято възраст,защото познава деца,които имат братя и сестри. И то си казва:"Нека стане веднага"."Но нали знаеш,че и ти беше малко бебе,когато се роди".Показват му снимки:"Виж се като малък.И то ше се роди такова".А ако реши предварително:"Ако е момче,не го искам" или "ако е момиче,не го искам",може да му се отговори:"Знаеш ли,няма никаква нужда ти да го обичаш,то си има родители,както и ти си имаш родители".И детето,на което е казано,че няма нужда да обича братчето или сестричето си,ще ги обича най-много,защото това е нещо естествено.Ако детето твърди,че не обича братчето или сестричето си,то е само за да каже някоя глупост напук на майка си,за да я дразни."
Вашето мнение по тези въпроси?